Metodi Spasov

* 1926

  • Как се запознах с нея... това беше през 60-та година и аз живеех... не съм бил някакъв бохем, или нещо женкар. Обаче, ей така, бях безгрижен малко. И майка ми непрекъснато само това ми повтаряше „Ожени се, ожени се, ожени се!“ И тъй като аз съм голям любител на клавирната музика, я срещнах с един мой приятел на едно място. Тя ми изсвири тогава някои нeща, които на мен много ми харесват и се запознахме... след шест месеца се оженихме.

  • О, тогава аз имах един много тежък случай. Аз бях във Военното училище и бях в отпуска. Обаче аз винаги ходех цивилен по улиците. Точно пред Пощата ме спира един пиян руски войник. Аз бях много силно рус. Приличах на германец. Той ме спира и ми иска паспорт. Аз го бях забравил. Той извади пистолета, гръмна и ме заведе в Славянско беседа. Там тогава директор беше Тодор Живков. Там който влезе, излиза с краката напред. Това беше най-ужасното място. Съжалявам, че някой не го е описал. Всяка вечер там изкарваха камиони с трупове. Влизаме вътре, той ме представи там на някакви партизанки. Викам: „Вижте, аз съм българин.“ И те ме виждат, че съм българин, говоря перфектно български, но му се радват на него, че хванал немски... и ме затвориха в една стая. Обаче в коридора срещнах един познат, големец и викам „така и така“. Той ми спаси живота. Тоя човек – Миленков, няма да го забравя. Господ е бил добър.

  • ... и след това вече останах без работа. Тогава работих около три години в една работилница, която беше за детски играчки, за пирография, която беше много нехигиенична. Сега като си спомня... ако те затворят там, ще го приемеш като голямо наказание. Едновременно с това аз бях добър спортист. Бях състезател по лека атлетика. Дори бях и в националния тим. И така по спортна линия (тогава спортистите ги толерираха малко) и само по тоя начин аз успях да си намеря работа...

  • Тогава вече аз станах много предпазлив. Пазех се да не се включа в някакви опасни авантюри. Никъде не съм взел участие след 9 септември. Бях момче. Обаче сега, когато аз поисках да прегледам моето досие, и ми го дадоха, то се казва Дело за оперативна разработка, ДОР, и вътре видях как са почнали да ме следят - от петдесетте години, тридесет години аз съм бил следен. Вътре описано всяка моя крачка. Един моя съвипускник и той ме следеше, обаче аз бях хитър. Как разбрах? Щото ние не бяхме много големи приятели, а изведнъж той се сближи много с мен. Даже на жена ми тогава казах, тя беше свидетел, че той ме следи. След това в делото, в досието ги видях всички наши срещи как ги е описал. Един друг мой съвипускник и той ме следял...

  • Моят брат Борис Спасов беше от Американския колеж, беше един ас във всяко отношение – и първенец в учението, и в спорта, много хубаво момче. Той се разболя и комунистите го довършиха. Моят зет, на голямата ми сестра мъжа и – той получи смъртна присъда. Комунистите го убиха. Мен са ме разкарвали по Белене и слава Богу, така по една случайност се отървах от там. Имах един приятел – Кирил Никифоров, Бог да го прости, той беше от Дойче шуле, но едновременно с това се беше замесил в една комунистическа конспирация преди Девети и беше станал активен борец и всичко беше... много ме обичаше. Той ме спаси и ме изведе от Белене.

  • Full recordings
  • 1

    Sofia, at his home in Ovcha Kupel, 20.05.2011

    (audio)
    duration: 01:54:41
Full recordings are available only for logged users.

Тогава аз станах много предпазлив

Metodi Spasov
Metodi Spasov
photo: Spasov's personal archive

Методи Спасов е роден през 1926 г. в София в средно заможно семейство на дребен индустриалец - производител на строителни елементи. Освновното си образование завършва в Немското училище в София на пълен пансион. Решава да продължи средното си образование във Военното училище, за да избегне редовната военна служба. Завършва го през 1944 г. малко след като комунистите идват на власт. Успява да влезе в Софийския университет благодарение на спортните си постижения и се дипломира като юрист през 1951. През 1952 г. за кратко е изпратен на поправителен трудов лагер в Белене, но благодарение на негов приятел и бивш съученик успява да се освободи само след няколко прекрани там дни. По-голяма част от професионалния си живот по време на комунизма той прекарва като юрист-консултант на различни предприятия. Има двама сина. За повече от 30 години той е близко следен от ДС. През 1983 г. неговият по-голям син е арестуван за създаването на организация, бореща се срещу комунистическата власт, и е осъден на три години. Методи Спасов също е разследван, но не е уличен. След промените 1989 г. той става един от основателите на СДС в Овча Купел, София. Директор на е Комитета по вероизповеданията, също кмет на район Овча Купел в столицата. Понастоящем пенсионер, член на Съюза на репресираните и на Хелзинкският комитет за правата на човека.