Sabetay Mayer

* 1922

  • и си викам: „Господи, трябва да завърша висшето си образование!“ Казах аз на Иван Вълов. „Добре! Давам ти срок само до февруари, до края на годината, ако успееш да си вземеш изпитите... веднага след това трябва да си на работа!“ Пак имам документи за това – всичките изпита, 45 ли, 46 ли, за четирите години ги вземам в този отрязък. Въпреки това бях с най-добър успех. Но какво да ти кажа? Тогава не бяха така тежки предметите, толкова големи.

  • Станах член през '45 година. Имаше един партиен набор... как му викаха тогава? Всички, които имаха желание, можеха да се запишат. На едно голямо събрание в читалище „Съгласие“ в Плевен. Цялото беше пълно и всички, които бяха там се записаха. Преди това бях и на РМС член. А после с тая Партия какво стана...

  • Той никога не се е обръщал към мен с малкото ми име: "Евреино, евреино!" Даже понякога са си правили шеги. Понеже при нас по религия свинско не ядем. Често пъти като идвах да седна на чина намирах филийка някаква намазана с мас и т.н. с една бележка: "Изяж я евреино, това е свинска мас!" Това са дребни работи, които изненадващо е, че при мен... брониран ли бях на тази тема, какво ли е станало, не ми правеха някакво особено впечатление.

  • Тръгвам вече да хващам, да ме откарат до летището и в градинката един едър такъв ме хваща тук за ръцете „Ти ли си, казва, началника на парите на Управлението?“ „Аз съм!“, викам. „Ела с мен. Началникът те вика!“ - „Не мога сега, защото пътувам за Пловдив.“ „Непременно трябва, той иска да те види!“ Една Волга ме чака на „Аксаков“, вкараха ме вътре двама, седнах между тях. Казвам им, че аз имам задача... закараха ме пред вратата на Централния затвор, една килия, бум, вътре!

  • "Я, ела ще направим една игра с теб!" Вкараха ме във вътрешния двор. "Събличай се!", казва. Съблякох се и почнаха да ме въргалят в снега, докато целият се покрих... станах снежен човек. Разрязаха ми очите и устата да дишам... "Ха-ха!" Шишкото вика: "Ей, за първи път виждам жив снежен човек". Все пак спряха тая игра, де. И добре, че са ми направили едно добро – върнаха ме долу, имаха разни биячи – понабиха ме. Добре, че раздвижиха кръвта в мен иначе можеше да получа някакво заболяване – тоя студ навън, целият си гол, обвит в сняг. Нямаше последствия и след това, на другия ден ме пуснаха.

  • Full recordings
  • 1

    Sofia, 01.06.2011

    (audio)
    duration: 01:04:05
Full recordings are available only for logged users.

Говори за твоята вражеска дейност!

2011-06-01-beti-mayer-02.jpg (historic)
Sabetay Mayer
photo: witness' personal archive

Сабетай Моис Майер е роден през 1922 г. в Плевен в семейство на средно заможен евреин, търговец на текстилни стоки и галантерия. Израства в голямо семейство с три сестри и по-малък брат. Завършва средното си образование в Плевен през 1938 г. и започва работа като стажант-счетоводител в местната текстилна фабрика “Аронов”. През този период започва да пише разкази и стихотворения. През 1940 г. започва висшето си образование по медицина в София. С влизането на “Закона за защита на нацията” губи правото си да учи медицина и се прехвърля във Стопанския факултет. Не успява да го завърши поради затягането на мерките срещу евреите в България. В периода 1941 - 1944, между месеците април и октомври е принудително мобилизиран в еврейските строителни бригади. Запазен е дневникът му от този период. Участва в строителството на пътища, мостове и други обекти в Македония, Ихтиман и Нови Искър. През този период няма активна политическа дейност. След 9.IX.1944 г. започва работа в Областния комитет на РМС в Плевен като счетоводител и деловодител. Скоро след това заедно с прекия си ръководител се мести на работа в София. Там завършва вечерно Стопанския факултет на Софийския университет и започва своята кариера като счетоводител. През 1955-56 г. съпругата му се разболява и нейното спасяване става възможно единствено благодарение на помощта на емигриралия в Израел негов брат, който чрез посолството на Израел изпраща нужните медикаменти. Поради контактите си с израелската легация през 1961 г. е арестуван и осъден г. за шпионаж в полза на Израел. Излежава 5 години в Плевенския и Старозагорския затвор. Пише усилено в затвора. След излизането си от затвора успява трудно да се намери работа, но сравнително успешно се адаптира и продължава да практикува като счетоводител. След пенсионирането си през 1982 г. работи на свободна работа и се посвещава на литературната си работа.